Намирате се в: Начало Туризъм
Туризъм

Пещера Духлата е най - дългата пещера в България (17 600 м.) и дълбока 53 м., намираща се в югозападната част на Витоша, на десния бряг на река Струма, в близост до село Боснек в област Перник, община Перник.  Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система, разположена на 6 етажа. Името и е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Тя представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. В пещерата има голямо разнообразие от пещерни образувания. През 1962 г. е обявена за природна забележителност.

Водопад Бучалото е единственият водопад в град у нас-град Радомир. Височината му е около 10 метра и е част от река Изворска-ляв приток на река Струма. В най-големите горещини в основата на купола температурата достига до 12 градуса. В скалите преобладава съдържанието на варовик и е под заплаха на ерозия и изветряне.

Местността „Бърдото” се намира в община Брезник  и е прочута с „желязната” минерална вода, която извира от южната страна на хълма в местността “Лесков дол”. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически  и физиологически свойства, железният минерален извор в гр. Брезник притежава лечебни свойства, които са привличали вниманието на болни и здрави хора още в далечното минало. В лесопарка е разположен хотел-ресторант „Бърдото” с модерна леглова база, зала за семинари и конференции – за около 20 участника; ресторант с около 150 места, предлагащ българска и европейска кухня; открит плувен басейн с голям воден бар.

В лесопарка е разположена и хижа „Брезите” със съвременна леглова база, традиционна кухня , много добри възможности за отдих и занимания.

Трънската еко пътека  и  Ждрелото на река Ерма е един от 100-те национални туристически обекти се намира в близост до град Трън. Ждрелото е образувано от силата на река Ерма, която преминава през него. От двете му страни има две около 100 метрови скали. Има истории и легенди за това как се е образувало ждрелото. За двама влюбени, за които любовта не била позволена. И били превърнати в камък (скали). Съдбата отредила да са само на няколко метра един от друг и да не могат да се срещнат. А река Ерма се е образувала от техните сълзи. Това ждрело е няколко стотин метра и свързва страната ни със Сърбия. Има екопътека, по която спокойно може да се движи човек. Да премине реката по дървени мостове. На отсрещната страна има един тунел, през който се преминава и се вижда другата страна на ждрелото.

Уникалният скален параклис "св. Петка", обявен за археологически паметник на културата се намира на 1.5 км западно от центъра на град Трън в квартал Баринци. Известна още с името “Пещернята”, тя функционира като религиозен център от времето на Средновековната Българска държава до наши дни и е тясно свързана с легендата за покровителката на Трън и Трънско – св.Петка Българска. Има легенда, че когато неверниците, за пореден път подгонили светицата, тя дошла по тези места и намерила скривалище в малката пещера. Решила да похапне, и от брашното, което носела в торбичка, привързана за кръста й, си омесила питка. Стъкмила огън, изпекла я и тъкмо отчупила парче от нея, когато видяла, че потерята идва. Тогава забелязала, че димът от огъня не се  задържа в пещерата, а се просмуква нанякъде. Тръгнала подире му през тесен комин, а върху скалата останали отпечатъци от дланта и крака й. Така успяла да се спаси, а неверниците намерили в пещерата само загасващия огън и още топлата питка. Един от тях понечил да си отчупи от нея, а тя пред очите му се вкаменила. Следите от светицата, както и вкаменената питка днес все още могат да се видят тук. От постоянно мокрия таван се просмукват капки вода, които притежават лечебна сила. От векове датира и традицията на Петковден (14 октомври) да се прави събор-курбан, когато в чест на светицата се меси същата пита като църковната реликва.

Параклисът е възстановен от местни жители със собствени средства в периода 1990-1994 година. Изградени са стълби до него, с места за почивка. Възстановена е фасадната стена на параклиса, която е била разрушена.

Село Бусинци се намира на 8 км от градчето Трън , северозападно от столицата София , почти до западната граница на България. Славата му е свързана с многовековната местна традиция на народната Бусинска керамика.

Още преди да се навлезе сред съвременните къщи, има една семпла едноетажна постройка. Но си личи, че е с дълга история. Сградата е построена в началото на ХХ век за първото българско училище по керамика. Вътре са запазени старинни керамични пещи, но в едно от помещенията работи модерна електрическа пещ. Някогашното училище за майстори-грънчари днес се преражда в малък цех за сувенирни керамични съдове по традиционни модели - стомни, бърдучета, паници...

В цеха може да се види традиционното грънчарско колело, върху което от топка глина се източват съдове с различни форми. Грънчарството е било основният поминък на местните мъже векове наред. Около селото има богати залежи на различни видове глина, чието смесване била една от тайните на местните майстори. Те умеели да правят съдове, които издават звънливи звуци, когато се чукне по тях. Образци на традиционната Бусинска керамика могат да се видят в музея малко по-навътре в селото.

Музеят на киселото мляко се намира в с. Студен извор, Община Трън. Организиран е в двуетажна къща, в центъра на селото, близо до родната къща на д-р Стамен Григоров. На първия етаж е разположена битова стая, която представя традиционната вътрешна уредба на една типична българска къща, от средата на 19 век. На втория етаж са разположени библиотека и изложбена зала. В библиотеката се съхраняват голям брой разнообразни информационни материали за българското кисело мляко. От първата научна публикация на д-р Стамен Григоров за киселото мляко, отпечатана на френски език през 1905 г., до последните проучвания върху противораковите свойства на Lactobacillus bulgaricus, извършени от проф. Акийоши Хосоно, в университета Шиншу, Япония, преди няколко години. В изложбената зала е представен макет, който подробно показва получаването на сурово мляко, промишленото производство на кисело мляко и реализацията на готовия продукт, в търговската мрежа. На стените са окачени информационни табла, които описват историята на киселото мляко; домашното подквасване и занаятчийското производство на кисело мляко; промишлените технологии за получаване на кисело мляко; хранителната, и биологичната стойност на българското кисело мляко. Музеят е тържествено открит на 29 юни 2007 г. По случай откриването на музея, в гр. Трън се провежда първият Празник на българското кисело мляко, с богата фолклорна програма, конкурси за рисунка и есе на тема "Киселото мляко - българското име на дълголетието", и конкурс за най-добро домашно приготвено кисело мляко.

Земенският пролом е дълбок и живописен пролом, образуван от р. Струма, между Конявска и Земенската планина. Дължината му е 16 км., богат на карстови извори. В него е разположен водопадът "Скакавица". В началото на Земенския пролом е разположен Земенският манастир. През пролома минава жп. линията София-Кюстендил-Гюешево.

В региона има  два  големи манастира – Земенският „Св.Йоан Богослов” от ХІV в. – паметник на културата и Жаблянският „Св. Йоан Предтеча” подновен през 1870 г. и по-малките, „Св. Дух” над махала Търновец с. Извор и „Св. Димитър”, над Кленовик, възстановен през 2003 г.

От църквите в селата най-стара е средновековната църква „Св. Троица” в с. Чуковец, възобновена през 1865 г., а сега там са изградени и два параклиса – „Св.Богородица”, 1997 г. и”Св. Петка”, 2001 г. Храмовете в останалите села са: Гълъбник – „Св. Николай”, 1869 ; Кондофрей – „Св. Възнесение”, 1878 ; Жедна – „Св.Димитър”,1866;Касилак – „Св. Николай”, 1842 ;Житуша – „Св.Благовещение”, 1846; Кленовик – „Св. Богородица”, 1846 и средновековен манастир „Св. Николай” – възстановяван 1907г., разрушен през 1952 г. и съграден наново през 2003 г; Търновец – „Св. Дух” от края на ХІХ в.; Извор – „Св. Троица”, 1863; Углярци – „Св. Илия”, 1922 г. и подновен през 2000 г.; Дебели лак – „Св. Петка”, 1873 г.; Егълница – „Св. Симеон”, 1843; Калища – „Св. Атанасий”, 1870; Блатешница – „Св. Илия”, 1870 г.; гр. Земен, „Св. Йоан Богослов”, 1978 г.